Exposition à l’Institut Français

2, rue Dikon Ignatii

du 11 au 28 février 2010

Alain Eschenlauer, aux origines…

Alain Eschenlauer est né en 1967 à Haguenau, dans le nord de l’Alsace en France. Vit et travaille à Strasbourg.

Sa démarche artistique et ses créations sont largement marquées par la relation à la nature – terre – mère, tantôt par un travail plus sensuel des matières et des couleurs, tantôt par un travail quasi scientifique.

Ses dernières œuvres s’inspirent de l’univers envoûtant et merveilleux des règnes animal, végétal et minéral (coquillages, insectes, fleurs, cailloux, crânes d’animaux..), mais aussi des objets manufacturés tels que les nœuds ou les boutons.

Ses œuvres compartimentées ou bien présentées en diptyque, nous montrent des sujets détachés de leurs milieux naturels, sous une forme quasi scientifique et accompagnée de monotypes ou de formes expressionnistes. Cette juxtaposition d’un genre formel et informel, banal et exceptionnel, conscient et inconscient, amène à ce que chacun modifie le contexte de l’autre, devenant tour à tour dominant et secondaire. Un dialogue s’instaure entre ces deux images qui s’attirent ou se repoussent et, ainsi créent une histoire propre à chaque spectateur. De ce fait, le spectateur intervient dans le processus de création et fait partie intégrante de l’œuvre.

Ален Ешенлауер е роден 1967г. в гр.Агно, Франция (Северен Елзас). Живее и работи в Страсбург.

Произведенията му са изпълнени със замаха на изявена чувствителност, фин усет за цвят и материя съпроводени с точната черта на почти технически графизъм. Те са отражение на неговия специфичен творчески подход, маркиран изцяло и дълбоко от връзката със земята и природата.

Последните му реализации намират вдъхновение, както от удивителния свят на животнитеа предст, растенията и минералите, така и в множество предмети изработени от човешка ръка. Тези сюжети откъснати от естествената им среда савени почти научно в различни композиционни форми, често асоциирани или наслоени с експресивни абстракции. Това съпоставяне на фигуративно и абстрактно, на банално и изключително, съзнателно и несъзнателно в едно непрекъснато привличане и отблъскване променя контекста на образите, като им придава едновременно и главна и второстепенна роля. Така творбите предизвикват диалог със зрителя и го въвеждат в своя свят, като неотменим участник в процеса на интерпретирането им.